Как всъщност трябва да се започне с един риболовен репортаж?

След няколко часа ходене пеша по стръмни урви и пътеки достигнах желаното място за риболов. Още с пристигането съзрях няколко огоромни риби и се убедих, че усилията и умората от от пътя до тук, не бяха напразни.....
Да, но в случая ситуацията е много тривиална, а мястото е съвсем достъпно или познато като “махленския гьол”. Всеки риболовец има по едно любимо място за риболов, което е сравнително наблизо до неговия дом. В този късен следобед наблюдавах група кефали, които «патрулираха» съвсем необезпокоявани. Рибите не даваха признак да са наплашени от присъствието на хора, защото знаеха, че се намират в свои води.
Да, но аз бях отново осенен от идеята, че трябва да направя опит и да уловя някоя от тях. Реших, че това може да стане със спининг и започнах с блесна номер три. Няколкото последователни кастинга на различна дистанция в периметъра, в който видях рибите, естествено не доведоха до никакъв резултат. Този факт не ме учуди и реших, че рибите на сто процента са видели примамките, но не са били апетитни за тях. Мдааа... Замислих се какво може да ги накара да тръгнат след блесната - цвят, големина, точки и т.н.
Бях спрял да замятам с цел да не «омръзна» с въртящата “железария” на няколкото кефала, проявяващи високо самочувствие и завидно спокойствие… Гледах с какво разполагам в кутията и попаднах на бяла блесна - модел на Блу Фокс - на чиято лопатка бяха залепени криво изрязани холограмни точки от светлоотразително фолио. Когато един приятел ми я подари, реших, че човекът иска да си направи чиста проба майтап с мен и да ме обрече на сериозна липса на слука.Отделно, формата на точките, както и разположението им, можеха да кандидатстват за най-грозно изрязаните и безразборно поставените точки върху блесна. Нулева геометрия… Ако трябваше да се намери някаква относителна зависимост на тяхното разположение в пространството, и най-добрият математик на този свят би се затруднил да опише този Хаос от холограмни точки въврху листото на “Синята Лисица”.

След импровизираната почивка, преминала в разглеждане на кутията с примамки реших, че трябва твърдо и най-безотоговорно да заложа на «хаотично точкуваната блесна» - подарък от моя приятел Станил Йотов.След като относително леката жълта блесна номер три беше заменена с «хаотичната», направих един сравнително далечен кастинг и прецених, че блесната трябва да се води в повърхностните слоеве, където бях видял плуващите риби. Това изисикваше относително по-бързо въртене, но пък и единицата не бе много тежка, за да се увеличава кой знае колко скоростта.На около половината от своя път някоя риба реши, че «хаотичната» е някякво ново и нечувано явление за рибешкото население тук.Мдааа, това заключени може да се приеме и за вярно, защото към мен се задаваше риба с добри габарити, които усещах по натовар- ването на въдицата. След малко се появи добър кефал, който след измерване се оказа 40 см. Рибите с тези рамери бяхя тежки около килограм. По-интересното беше, че въпросната риба беше предпочела тази примамка. Преди това опитвах настойчиво на същото място, пак с въртящя блесна, която нямяше нищо по лопатката и бе с един номер по-голяма.
Още по-интересно бе, че след уловената риба идваше настървена още една, което показваше ефективността на дадената примамка, успяла да активира още една риба. Или просто стадният ефект на хранене при кефалите беше за пореден път налице.

Не знам кой е точният отговор, но явно блесната изигра своята роля. При въртене точките по блесната създават ефект на непрекъсната линия. Такъв е поне ефектът за нас, а за рибата не знаем със сигурност. Дали тези визуални картини предизвикват атаката на рибата, както и самата вибрация на въртящото листо, също е трудно да се установи.

След кратка пауза на брега, уловената риба беше върната обратно при своите «високомерни» събратя, които бяха изкушени от една нищо и никакво декорирана блесна Синя Лисица.

При това доста хаотично......