Така се стекоха обстоятелствата, че първите въртящи блесни, които ми се случи да видя, не бяха произведени от предприятие, специализирано за производство на изкуствени примамки . Това бяха обикновени саморъчно направени модели (копия на промишлените), направени обаче с любов и акуратност. Това беше през 1988 година. Аз работех в инструменталния цех на един от многобройните военни заводи. Не ми беше трудно да направя същото като вече видяното. Това беше естествено – по това време най-добрите майстори, които работеха „за отбраната”, все още не се бяха пръснали по фирми и фирмички и такова просто нещо като съставните части за въртящи блесни не би могло да предизвика затруднения при направата им. Едновременно с изпитванията на блесните аз разговарях с моите колеги за това, какво е това вълшебно нещо в това парченце желязо, което кара рибата да се хваща за него? Но, да си призная честно, тогава повече ме вълнуваше самият момент на кълване, отколкото отговорът на въпроса „Защо?”. Пък и не ми идваше наум :))))) нищо разумно, освен това, че в най-добрия случай въртящата блесна напомня голямо насекомо, паднало във водата, което продължава своя полет, но вече в подводно положение. В тази страна, която се наричаше СССР, се издаваха списания за риболов, но дори на техните страници нямаше почти никаква информация за примамките. Пък и ставаше все по-трудно да се получават списания – страната беше в треска. Но имах огромно желание да ловя риба. Това занимание поглъщаще всичко на света и на него се подчиняваха всичките ми мисли и чувства. Сега дори не знам защо толкова ми харесваше да прекарвам времето си по бреговете на различни водоеми. Стараех се да ходя на риболов навсякъде, където можех. Беше време, когато поради недостиг на гориво някои маршрути на автобусите бяха премахнати и аз ходех пеша повече от 20 км до някой нов за мен водоем и намирах в това необикновено упоение. Какво бе това – бягство от действителността или юношеско упорство? Не знам, дори и сега ми е трудно да си обясня причините, породили толкова необуздан интерес към риболова. Ще кажа само, че много мои приятели, които си прекарваха времето в обичайни за младежите занимания, честичко зад гърба ми въртяха пръст край слепоочието си. Но аз не бях сам в своето увлечение. За търсещия човек съдбата винаги приготвя подарък. Така и на мен ми се случи да се срещна с хора, които по това време имаха не малък опит в риболова. Трябва да кажа, че не обичах да копирам нечий опит без да се замислям и там, където имаше възможност да се направи нещо различно, използвах най-простото и разумно според мен решение. Това не ме избави от многобройни грешки, но винаги имаше възможност да ги поправя, тъй като аз съвсем точно знаех, къде съм се отклонил от обичайната схема. Аз имам най-обикновеното за гражданин на СССР образование - 10 клас на средното училище и с този багаж не винаги беше лесно да решавам задачите, възникнали по време на риболов. Но опитът се трупаше оттук-оттам капка по капка :) . С течение на времето стана ясно, че най-добрите примамки работят различно не само при различните риби, не само при различните водоеми, но и което е най-изненадващо - по време на различните излети за риба. Нагласата за успех винаги е 50% от успеха. Разбира се, не трябва да пренебрегваме и това, което много хора наричат късмет. Но нещо ми подсказва, че колкото повече риболовът се развива чрез натрупване на знания, толкова по-малка става зависимостта от случайни фактори. Винаги ще има нещо, което още предстои да бъде разгадано и постигнато, но делът на неразбраното намалява от риболов на риболов и действията стават все по-съзнателни. А не да си припомняте и да пробвате множество варианти. А вие отивате и го правите, и при това сте уверени, че всичко ще се получи и даже не си задавате никакви въпроси. Случва се така, че събуждайки се сутрин, даже без още да сте погледнали през прозореца и без да знаете какво е времето, вие вече със сигурност знаете, че ще бъдете с рибата и че по друг начин не може да бъде. Всеки човек е индивидуален и божествен. Всеки е по-своему неповторим и съвършен и поради това действията на хората могат да се различават при извършването на еднакви действия. Това, което е добро за един, на друг ще бъде в тежест. Където един преуспява, друг е обречен винаги да заема второ място. Затова когато риболовците споделят опит, винаги трябва да се има предвид, че при вас ще бъде по един начин, но не и така, както при вашия приятел. Може би по много сходен начин, почти по същия начин като при него, но само почти. А всичко може да бъде и съвсем различно, по друг начин и сходството ще се запази само в дребни неща.

За много хора продукцията на риболовната промишленост е единствено възможният начин да си попълнят запасите от примамки. Но това не трябва да става пречка за творчеството в спининга. Кой познава по-добре от вас самите тези условия на риболова , в които ще се окажете? Примамките, дори и да не са създадени от вас от начало до край, все едно ще може и ще трябва да се пренастройват и приспособяват към тези задачи, които ще възникнат пред вас край водата. Да се увеличи далечината на хвърляне? И вие започвате да правите магии над осевата тежест на въртящата блесна. Работата на блесната трябва да се направи по-стабилна, и ето ви – въоръжен с поялник нанасяте върху вътрешната повърхност на пластината слой калаено-оловен припой. И това се налага да го правите почти постоянно – за получаване на висок и стабилен резултат не могат да се избегнат подобен род действия. И затова всеки път, когато вие попаднете в постоянно променящи се условия (светът и времето не стоят на едно място), вашите примамки трябва да променят формата си, предназначението си и много характеристики, което ще ви помогне да получите желаното. На някой му е по-лесно да вземе за основа промишлен модел, на някой това вече му е малко и той си разработва собствена конструкция и тя в голяма степен отговаря на изискванията на производителя, отколкото даже ако над нейното създаване са работили най-добрите специалисти от много известни фирми. Това е като при ситуация с жена. Клаудия Шифър може да е кумир за милиони мъже, секс символ, но какво ви пука на вас за Клаудия, когато до вас винаги е човекът, който ви разбира и е готов да споделя всичките ви радости и мъки. Вашите примамки ще станат ваши близки и приятели. И колкото по-различни са те от тези, които са си направили други риболовци, толкова по-мили ще ви бъдат те. Също и в това е великата тайна на риболова. Успях ли някога да хвана този момент, в който авторът влага душата си в примамката? Дали това става в момента на измисляне или вече на етапа на механичните работи. А може би това става на път за риболов, когато държейки „геврека” на автомобила, пред очите ви вече са се появили картини от любимата река? Едно е ясно – без душа която и да е примамка си остава само парче пластмаса или желязо. Не трябва да се притеснявате от това, че на някой ще му се сторят странни вашите трепетни отношения с този предмет, който от пръв неопитен поглед изглежда неодушевен. В риболова има много тайни и този, който би могъл да ви осъди за необичайно за неговите разбирания поведение, е просто повърхностен човек, не познал това, което за вас вече не е тайна.

Няколко думи за това, което е любимо, а също и което не предизвиква особен възторг при примамките. Не е тайна, че през различни периоди от своя живот хората не винаги се отнасят еднакво към едни и същи понятия. На младите и вселената им е малка, но уви, техните способности не позволяват да я владеят, а на много старци, помъдрели от опита си, е достатъчен и един слънчев лъч. Знаейки това, трябва да приемаме реалността и да сме наясно, че подобни съотношения ще има и в пристрастията на риболовците. Така например, начинаещият има две-три примамки, но на него му се иска да има целия произвеждан асортимент и да опита всичко. Опитният спинингист, с многобройна колекция и почти неограничени възможности, по-скоро би имал няколко фаворита, с които той е свикнал през дългите години на риболовна практика и ще предпочита именно тях. Най-често в една местност това са примамки, които малко или повече си приличат и са предназначени за лов при определени условия. Това е така не само защото хората копират действията си, но и защото е справедливо твърдението „всички пътища водят към Рим” :) . Риболовците живеят в различни географски пояси и затова не винаги хващат еднаква риба. Но и сред възможните за хващане видове риба ще се намери такава, риболовът на която развива риболовеца в по-голяма степен. И не е задължително за всички да е един вид риба. В този смисъл не може да има съгласие или несъгласие. Хората, както вече казахме, са различни и само степента на физическа подготвеност може да бъде сериозна пречка за това, да прекарват своето свободно време по един или друг начин на риболов. Но и без такива общоразбираеми причини може да има различни „за” и „против”, и когато човек ги вземе под внимание ще стане привърженик на най-приемливия за него начин. Та нали на риболов е като в океана – всички посоки са пред нас и капитанът решава накъде да насочи своя кораб. Същото важи и за използваните такъми. Има хора с техническо мислене, с наклонности към техниката, и за тях този аспект на риболова несъмнено ще бъде приятно допълнение. Всички новости относно пръчките на въдиците, макарите, влакната и примамките такъв човек ще посреща с интерес. Има и друга крайност – това са риболовците с наклонности към мистични прояви в риболова и би било несправедливо да се твърди, че риболовът е лишен от такива начала. Няма съмнение, че преосмислянето от страна на съвременния човек на неговите възгледи за познанията на древния човек (включително и в риболова) може неизразимо много да обогати любознателния изследовател. За различните хора не може да има еднакви препоръки. Нека всеки върви по този път, който сам си е избрал. Каквито и да са действията, те няма да бъдат напразни само ако са водени от чисто сърце. Извън всякакво съмнение е това, че риболовът е единение с природата, опознаване на своите корени и връщане на човека към това естество, от което той в последно време все повече и повече се отдалечава. Може би е трудно всичко да се доведе до състояние на хармония за един миг, но риболовът е начин, който позволява, макар и не веднага, а в процес, да бъдат намерени вечните ориентири, които за човека се превръщат в светлината на далечен фар.

Астанов И.