През месец октомври на 2004 година ме изпратиха на служебна командировака в столицата на Русия - Москва. Това беше и първото ми посещение в тази държава. За краткото време, с което разполагах, исках да видя колкото се може повече от този световен и емблематичен мегаполис, а освен това и да посетя руските магазини за риболовни принадлежности. А защо не и риболов в Русия.
Мой гид беше приятелят ми Стас - много образован младеж, с когото се познавах покрай общата ни тематика, по която работеха нашите лаборатории. Преди това Стас ми беше гост в България и остана много доволен от отношението и гостоприемството.Като мой домакин в Москва, той бе готов да отдели цялото си време и когато го попитах дали ще остане време за риба, отговорът беше еднозначен: “Разбира се, че да. Самарочката е на наше разположение.”
По предварителна информация и след кратък анализ, се насочихме към река Волга до град Тверск. Но в един от московските риболовни магазини продавачът ни обясни любезно, че можем да опитаме спинингов риболов на около 70 км от Москва на езерото Сенажа при град Солнечногорск.
И така, командировката бе към своя край, както и работната седмица. Съботният ден бе предвиден за риболов. Вечерта преди съботатата им a х рожден ден, който съвпадна с рождения ден на един от приятелите на Стас. Присъствах за първи път на подобно нещо, което може да се описва доста дълго. И описанието ще затвърди отново разказите за богатата руската душа .
На следващия ден, в не много ранната утрин, вече пътувахме по московските улици в екип Стан, неговата приятелка Лена и моя милост. Купонът от предната вечер още не беше отшумял от нашите глави, а ние се намирахме в едно ужасно задръстване. Но това са мегаполисите - огромен брой автомобили и хора.Бяхме се насочили към въпросния град Солнечногорск и езерото там. Валеше лек дъжд, кервана от автомобили бавно се влчеше в цялата тази протяжност и безграничност на руската атмосфера. Пътят към Санкт Петербург вече ни извеждаше от подмосковието, а встрани от него се виждаха многобройните паметници на стотиците хиляди загинали защитници на Москва по време на Втората световна война.
Москва и подмосковието също ми се сториха безкрайни, а ето вече се намирахме в една от риболовните бази на езерото Сенежа. Разликата в стандартите между самия град Москва и тези след него беше голяма. Базата изглеждаше доста бедно, а човекът -облечен в най-обикновена ватенка. Спазарихме лодка или нещо, което по-скоро прилича на лодка, нещо като дървен леген с овална форма. Цената за цял ден се равняваше на 3-4 бири в московско малдежко заведение. След като платихме стана дума и за риболова с човека от който наехме „лодката”.Според неговите думи ако нямахме „красен силикон” бяхме обречени на неуспех със щуките. Странна работа си казах. Московските риболовни магазини са затрупани с изкуствен примамки от марки, за които тук само можем да мечтаем, а сега нещата опираха до някаква съвсем тривиална примамка с червен цвят.Естествено, искахме да купим от човека неговата примамка, но той категорично отказа и моментално прибра своя „красен” силикон на съхранение във ватенката.И така, след неуспешен опит да закупим от тази магична примамка, на излизане от базата се разкри и една величествена за мен гледка, която създава чувството за всякаква липса на граници във всяко едно отношение.
Езерото Сенежа и неговата доста голяма площ, мрачните облаци над него и лекия дъжд от тях, дървеното корито (подобието на лодка) и нашата рибарска група, която разполагаше със скромен телескопичен прут и малка кутия примаки за щука. Е, скромно не скромно, нека да опитаме все пак. За Стас и неговата приятелка Лена, този риболов бе първия в живота им.Навътре в езерото се виждаше цяла армада от подобни на нашите лодки. Странно защо чак толкова навътре, ами бързо разбрах, че колкото и да е голямо самото езеро, то е с максимална дълбочина 5 метра.Стас гребеше бавно, а аз вече се заемах с приготвянето на такъмите.
Отворих малката кутия и първото нещо, на което попаднах, бе един китайски воблер - подарък от моя приятел д-р Мишо Пенков. Е, воблерът бе около 5-те сантиметра, а на тройните куки доктора бе поставил червено марабу и червен конец. Освен това, лопатката на воблера също беше оцветена с червен перманентен маркер. Набързо отхвърлих този воблер тип „Битак” и смело заключих, че тукашните щуки са свикнали на световни марки и за тях един воблер, закупен от софийския Илиянци или Битака , та макар и тунингован, ще бъде последното предизвикателство за тях.Риболовът започнах с утвърдената като класическа примамка блесна номер 4 на Mepps . Лодката се носеше на бавен дрейф, а след всяко замятане около туфите водорасли, дори във вътрешността на Сенежа, очаквах някоя от руските щуки.По едно врме прецених, че трябва да опитам и други примамки, с които разполагах в скромния си арсенал. Поставих клатушка на Rapala Minow Spoon. Това също го препоръчваха като основна примамка за щука. Да, но и след настоятелните опити с тази клатушка, още нямах слука. Стас и Лена бяха леко обезверени от липсата на слука, лекият дъжд, неусточивото положение на нашето корито с форма на лодка и дори от моето непременно желание да уловя нещо.
Реших, макар и експериментално, да опитам онзи илиянско-биташки воблер, на който чичо Док беше дал нов имидж с тунинга от червен конец и перманентен маркер по лопатката.Изборът ми беше затвърден и от Стас, чийто поглед се спря на този тунингован воблер, роден някъде далеч на Изток. Ми то и ние се намирахме някъде на Изток, какво пък толкова.... Може би на второто или третото замятане с този воблер усетих спиране на линията и помислих, че отново съм закачил във водораслите. Да, но от другата страна се съпротивляваше малка щука около 40 см. Е, все пак няма да сме капо, а воблера работи. Ура, заключихме в един глас и дори Стас видя процеса на риболов, при който замяната на примамката дава резултат. Всички бяхме щастливи, а аз отново реших да премина на останалите примамки, отчитайки, че щуката атакува съвсем случайно тунингования воблер. Цялата случайност, обаче, се състоя в още един час „загуба” на време с уж доказани модели примамки за щука. На първото замятане, отново с тунингования воблер, се улови нова щука която бе към 55 см. И така, в крайна сметка на благополучното завръщането от просторите на голямото езеро се оказа, че нашия екипаж има цели две щуки и за този ден сме „победители” от цялата армада спинингисти на Сенежа.
Е, вярно, рибите не са със серизни габарити за този вид, но достатачно за място, което е близо до десетмилионен световен мегаполис и огромен брой риболовци.
Най-важното нещо за мен бе, че въпреки утвърдените примамки за риболов, винаги трябва да се експериментира и да се лови дори с такива, които имат съмнителен произход. Вероятно и друго беше изиграло своята роля, а именно допълнителното украсяване на примамката. Така тя бе предпочетена пред образци на лидерите в производството на изкуствени примамки. Някакъв си илиянско-биташки воблер…
Най-хубавото за мен бе, че Стас и Лена се запалиха по риболова и съответно получиха спинингова въдица и макара - подарък от мен.
Преди това ме питаха за някой и друг съвет.Какъв съвет можех да им дам? Единственото, което им казах, освен елитните примамки, които имат, да си купят и по някоя такава „скромна”.
Без велика фирма, етикет и история….да опитват и понякога с нея. Може да им донесе успех.
|
